|
|
Аделфийска харта
За креативността, иноватовността и интелектуалната собственост
Най-ценното качество на човечеството е неговата способност
да създава нови идеи и знание. Това качество е източникът на вдъхновение,
който създава изкуството, науката, стремежът към развитие. Без него, обществото
би изпаднало в застой.
За да съществува, този съзидателен дух има нужда да черпи вдъхновение
от създаденото до сега - идеи, познание и култура – минала и настояща.
В основата си, концепцията за човешките права стои върху обезпечаването
на правото на всеки индивид да създава, достъпва, използва и споделя знания
и факти, така позволявайки и подпомагайки другите – хора, сдружения, общности
да реализират изцяло своите възможности.
Съзидателността трябва да се зачита и възнаграждава. Целите на законодателството,
свързано с интелектуалната собственост (законите за авторското право и
патентите) трябва да бъдат същите, каквито са били в миналото – да гарантират
както възможността за споделяне на знанията, така и своеобразна отплата
за проявената иновативност.
Разширяването на обхвата, обектите на защита и сроковете на тези закони
през последните 30 години, доведоха до режим на интелектуалната собственост,
който не отговаря на модерните технологични, икономически и социални тенденции.
Това е заплаха за взаимосвързаността на съзидателност и иновация, която
е ключова както за нас, така и за идните поколения.
Апелираме към правителствата и международните организации за приемането
на тези принципи.
1.Законите, регулиращи интелектуалната собственост трябва да служат като
средство за насърчаване на съзиданието и прогреса в науката, изкуството,
обществото и икономиката, а не за ограничаването им.
2.Тези законови и подзаконови рамки трябва да развиват и никога да не
ограничават основните човешки права - правото на живот, образование, заетост
и културно развитие.
3.В името на обществените интереси е нужно да има баланс между обществената
собственост и частните права. Общественият интерес изисква също и баланс
между свободните инициативи, които са от съществено значение за икономическата
стабилност, и правата, защитавани от интелектуално-правното законодателство.
4.Защитаване на интелектуална собственост не трябва да се прилага върху
теоретични идеи, събития и факти.
5.Патенти не бива да се налагат за математически модели, научни теории,
компютърен код, преподавателски методи и похвати, бизнес процеси, методи
за диагностициране на заболявания, терапевтични програми или планове на
медицински операции.
6.Авторските права и патентите трябва да бъдат ограничени във времето
и не бива да се допуска тяхното удължаване извън необходимите и съразмерни
срокове.
7.Правителствата трябва да подкрепят и разработват широк диапазон от политики,
стимулиращи достъпа до иновации, включително и отворени (немонополизирани)
модели, като лицензите за софтуер с отворен код и свободен достъп до научна
литература.
8.Законодателството за интелектуалната собственост трябва да бъде адаптирано
адекватно към социалните и икономически показатели в развиващите се страни.
9.При изработването на решения, свързани с интелектуалната собственост,
правителствата трябва да се придържат към следните принципи:
* Необходимо е въвеждането на презумпция срещу създаването на нови области
на действие на интелектуалната собственост, срещу разширяване действието
на вече съществуващите изключителни права или удължаване срока на действието
им.
* Тежестта на доказване в тези случаи трябва да бъде от предлагащите промяната.
* Промени трябва да се приемат само в случаите, когато е направен щателен
анализ, неоспоримо доказващ че тези промени ще допринесат за обогатяване
на основните човешки права и цялостното икономическо благоденствие.
*Във всички случаи, трябва да се провеждат широки публични консултации
и да се извършва подробна, обективна и прозрачна оценка на обществената
полза и евентуалните вреди от промените в законодателството.
Апелираме към правителствата и международните организации за приемането
на тези принципи.
[top]
|
|